През лятото на 1961 година Роженските поляни стават свидетели на събитие, което променя фолклорната памет. Идеята за мащабен събор на народното творчество се ражда в умовете на местни общественици и музикални дейци. До този момент гайдарите в Родопите свирят предимно в тесен семеен кръг, на сватби или по време на паша. Инструментът носи интимен характер и служи за общуване между човека и природата.

Апостол Кисьов поема предизвикателството да обедини тези индивидуални гласове в един общ хор. Той обикаля селата, търси автентични изпълнители и ги убеждава да се качат на голямата сцена. Задачата изглежда трудна, тъй като всеки майстор притежава собствен стил и специфична настройка на своята гайда. Каба гайдата изисква прецизност, а синхронът между стотици изпълнители граничи с невъзможното.

Надсвирването през 1961 година събира над сто гайдари. Когато те надуват меховете едновременно, планината буквално заглъхва. Публиката замира пред мощта на ниския, плътен звук, който резонира в гърдите на всеки присъстващ. Земята под краката на хората вибрира от мащабната звукова вълна. Това не е просто концерт, а демонстрация на духовна мощ и родова принадлежност.

Изпълнителите са облечени в традиционни носии, а лицата им отразяват суровия живот в планината. Те свирят мелодии, предавани от баща на син, без ноти и диригенти в класическия смисъл. Водачеството е вътрешно, продиктувано от общия ритъм на сърцето. Съборът доказва, че каба гайдата притежава силата да сплотява общността.

Това събитие ражда легендата за оркестъра „100 каба гайди“. Светът научава за уникалния тембър на родопския инструмент. Младите хора в региона преоткриват своите корени и започват масово да учат занаята на старите майстори. Рожен се утвърждава като духовен център, където традицията среща съвремието. Звукът от онова лято остава запечатан в съзнанието на поколения българи като връх в народното изкуство.